Въглехидратите са също една от основните групи, които се съдържат в нашата храна и са нужни на телата ни, за да функционират. В последните няколко години е много модерно те да са на прицел като макронутриент и да се обвиняват за много от недостатъците на цялостния ни хранителен режим. Срещали сте, със сигурност, актуалните ниско-въглехидратни диети, кето и т.н., и редица примери на хора, които са загубили тегло благодарение на някоя от тях. Това, обаче, е само привидно добро решение и не може да бъде устойчиво в дългосрочен план. Накрая на статията ще вметна нещо свързано с това.
Следва – бърза, кратка и скучна терминология. Въглехидратите са в основата си някаква форма и/или комбинация от следните три молекули захари – глюкоза, фруктоза, галактоза. Или с други думи захари, плодови захари, млечни захари. Последните са ви известни като лактоза, но тя е комбинация от галактоза и глюкоза, ако не ме предават спомените ми.
Това не е от особено значение, но важното е да знаете, че въглехидратите са основен компонент на много от естествената храна и тялото ни има жизнената необходимост да работи с тях. Клетките в телата ни използват именно някаква форма на въглехидрат, за да функционират. Да, те могат да заместят това гориво и с мазнина, но фунцкиите и ефектът са съвсем различни. Често тази подмяна на горивната единица се представя като добро решение, но това по-скоро подсказва повърхностно познание на материята. Ако трябва да направя неперфектен аналог и метафора, то това би било като да сипвате в бензиновата си кола дизел. Не съм спец по темата и знам, че може и да се движи известно време, но не е особено добро решение.
Клетките съответно функционират по различен начин в зависимост от енергийния източник, който използват. Въглехидратите са по-подходящи за по-експлозивни и интензивни натоварвания и могат да възпроизведат повече сила отколкото мазнините. Добър пример е изображението по-горе. Вторите, от своя страна, са много по-богати като нетна стойност на енергия, но са подходящи за ниско-интензитетни и продължителни натоварвания. Примерно, дълги бягания при по-професионално адаптирани атлети (на снимката долу), които са тренирали телата си да консумират повече мазнини, за да запазят ценния запас от въглехидрати за най-напрегнатите моменти. Тези процеси са свързани с физиологични процеси, оксидиране на веществата, обмен на енергийната единица АТФ и други такива отчайващи термини, които към момента мисля, че са ни излишни.
Въглехидратите не са равнопоставени спрямо състава си. Да кажем, тези изградени от глюкоза имат повече функционалност и приложимост в тялото, отколкото фруктозата. Последната се складира предимно в черния дроб, докато глюкозата има големи депа в нашите мускули под формата на гликоген. Тоест, ако ви предстои сериозно и дълготрайно натоварване от порядъка на часове, някоя друга вкусна порция паста е добро решение. 🙂
Въглехидратите са и основна единица, която нашите мозъци използват, за да функционират. Те се нуждаят от глюкозата и затова ако сте били на строга диета със сигурност сте усещали забавено мислене, инертност в менталните процеси. Това “забавяне” е вследствие на това, че мозъкът е изгладнял и не може да използва ефективно другите налични нутриенти.
Мисълта, с която искам да ви оставя е, че ако телата ни са еволюирали десетки хиляди години да боравят с дадено вещество, то искаме или не, то е неотменна част от нашия организъм и неговите нужди.
Във връзка с диетичните успехи на хора, които са ограничили въглехидратите ще вметна следното. Всяка промяна в хранителния режим, която ограничава крайния прием на енергия ще има успех ако тялото влезе в калориен дефицит. Тоест, дори и да изберете да сте на кафе, цигари и малко твърд алкохол, то вие пак ще успеете да отслабнете ако сте в дефицит. Доколко е полезно и устойчиво във времето няма смисъл да коментирам. 🙂
До следващия път и повече за мазнините в телата и храната ни.